Неделко Дамчев
| Неделко Дамчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Неделко Мойсов Дамчев (изписване до 1945 година: Недѣлко Дамчевъ) е български революционер, битолски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Неделко Дамчев е роден през 1880 година[2] в битолското село Кукуречани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Заклет е във ВМОРО през 1900 година от Стоян Донски. Той е кукуречки селски войвода и ръководи селската организация заедно с началника Нечо Кочов. Участва начело на чета в Илинденско-Преображенското въстание и се сражава край Смилево. След въстанието продължава да е легален деец на Организацията. След като родният му край попада в границите на Сърбия, е тормозен от новите власти и три години лежи в затвор, а брат му е убит от сръбски войници.[1]
На 8 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 189.
- ↑ Към 8 март 1943 година е 63-годишен
